Езикът и литературата в епохата на глобализацията

За разлика от световния обхват, който XX век привично мисли като общност на нациите, глобализацията радикално пренебрегва националния принцип в двете си най-представителни разновидности днес: монокултурната и мултикултуралната. Първата се свързва с представата за стремежа на една национална култура да наложи своя модел, език, стереотипи над културната общност, към която принадлежи. Нейната генеалогия може да бъде проследена в последователните раждания на нациите и техните национални езици, истории, литератури и държави от XVIII век насам. Както националната, така и световната литература се формира до голяма степен с помощта на импулса за отстраняване/асимилиране на говори, наречия, езици. Почетното място в световната литература, което Гьоте отрежда на немския език, отново е ярък пример. Глобализационният дискурс преформулира този импулс като съсредоточено в Запада „хомогенизиране" на света с посредничеството на английския език. Само че глобализационият, ако можем така да го наречем, английски език не е този на кралица Елизабет, на Татчър или на Блеър, още по-малко този на Шекспир и Дикенс, на Конрад и Набоков. Той представлява смесица от развалени английски езици; монарх, когото властта разяжда, градеж, който, подобно на Вавилонския, се разпада. Мултикултуралната версия премества фокуса от мнозинството върху малцинствата, от социалните и културни центрове към перифериите. Тази тенденция засилва процесите на диверсификация и колкото и хоризонтално демократична и отворена

да изглежда, не е лишена от телеологични акценти, които може да доведат до вторична самоизолация и непроницаемост. Както монокултурните, така и мултикултуралните литератури засега удържат своите трансцендентни и телеологични основания. Но доколко глобализацията ще постигне тяхното отстраняване? Възможна ли е глобална литература, която да има тотална идентичност и да няма предпоставки извън себе си? Засега ще трябва да приемем възможността за паралелните - локално и виртуално поместени - и все още неустойчиво интегрирани светове на литературата във времето на глобализация. Време, което засега повече изчерпва стари, отколкото създава нови идентичности и дискурси.

Огнян Ковачев