Управление на организациите и организационните мрежи
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Анастасия Бънкова
- Издателство
- УИ „Св. Климент Охридски”
- Народност
- българска
- Година
- 2013
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 440
- ISBN
- 9789540732190
За книгата
Книгата отразява усилието на автора, като стъпва на приносите към развитието на управленската мисъл в света и особено - на българските приноси, да надгради и създаде цялостен подход към управлението на организациите, което да преодолее фрагментаризма и еклектиката в тази област.
Глава първа е посветена на въпросите, какво представляват организациите, подходите към възприемането им и изследването им - като обективно възникнали и съществуващи цялости и като социални конструкции. В нея са представени подходите на „традиционната” наука и конструктивизма, на системния подход. Обобщен е голям обем информация, за да се представят знания, достатъчни на хората, които се занимават с управление на организациите. Представени са също възгледите за организациите. След като е посочен възгледът за организацията, който е възприет в книгата, се отговаря на въпроса, какво представлява управлението на организациите, като за първи път се предлага подход, комбиниращ разкриването на смисъла, същността и разпознаваемото съдържание, от една страна, със системните разрези – пластове (страти), слоеве, контури, интегрирането при това на идеите за организационното учене (използването на различни доминиращи мисловни практики и съответстващите им модели). Обръща се внимание на времето и мястото в управлението.
Глава втора, трета и четвърта са посветени на отделните дефиниции: същността на управлението – като информационен процес, производство на решения, пренаучаване и комуникация; смисъл – възпроизводство и развитие на цялостта, свързано с осъществяването на разнообразни функции (Освен че тук се разгръща още едно измерение на структурирането на материала – вида мисловни модели, които се създават на равнището на образи – концепции; на системно равнище и изпълнително (технологично равнище), подробно са изложени конкретните задачи, с които се справят в организациите. Представена е оригинална система от цели, подробно са разработени въпросите за устройването на организациите, като модели, въпросите за определяне на организационната граница, подходи към вътрешното устройване, включително – разнообразните механизми на интеграция, хармонизация и координация при това. В приложение е дадена и информация за историята на развитието на тези идеи.); разпознаваемо съдържание – роли и ролеви структури, власт и властови структури, субекти, които ги изпълняват, контури, в които на практика са включени.
Едва след това в глава пета се представят въпросите на диагностиката на организациите и околната им среда. Диагностиката засяга всички представени преди това страни на организациите и управлението им, ето защо е избрано това място на проблемите. Дадени са както традиционните подходи, така и винаги са споменавани и съвременните тенденции, които се очаква да се развият в близкото или по-далечното бъдеще. Обръща се внимание на същността на използваните методи и смисълът да се прави това, както и на често допусканите грешки на практика.
Глава шеста е посветена на организационните мрежи и управлението им. Става дума за хоризонталните организационни мрежи, с които се свързва бъдещето на създаването на конкурентни предимства и условия за иновация и просперитет в бъдеще. Към тези мрежи е приложен избраният в книгата подход. От една страна, мрежите трябва да изберат партньори, да развиват структурата си, да си поставят разнообразни цели. От друга страна това са системи, които решават въпроси, свързани със сложността, пред която мрежата се изправя – регулират я по подходящ начин. Накратко са представени най-известните хоризонтални организационни мрежи днес – клъстери, франчайз-вериги, научни паркове, технологични центрове, инкубатори, бизнес-центрове с инкубатор, публично-частни партньорства, виртуални мрежи, джоинт венчърс, агломератни мрежи – бизнес-асоциации и други.
Последната седма глава разглежда характеристиките на евентуални бъдещи развития, като по-подробно се спира на парадигмите за обществения ред и съответните представи за социалната отговорност на бизнеса, стъпките за институционализиране на социалната отговорност на бизнеса, социалната отговорност на бизнеса като бизнес и проблемите в България.