Интертекстуални диалози (По - Бодлер - Дебелянов)

В последните години интертекстуалността се превърна в една от привилегированите области на литературната теория. Нашето намерение не е да създаваме нова теория на интертекстуалността - вече съществуват достатъчно, дори прекалено много теории, които при цялото си разнообразие накрая влизат в противоречие една с друга, не е да използваме интертекстуалността като представа или понятие, а по-скоро като литературна практика. Това означава, че се отказваме от абстрактната и семиологична перспектива, за да възприемем семантична гледна точка, чийто обект са конкретните елементи на интертекстуалния език и неговите функции. Интертекстуалността се поддава на различни теоретични подходи - важно е те да не бъдат пренебрегвани - , но тя открива своята легитимност, своята истинска цел в изучаването на практиката, във включването си вътре в пространството на литературния текст. Тя установява обмен, диалог между два или повече текста. Необходимо е да се уточни, че интертекстуалността не може да се отъждествява с търсене на източниците. В най-широк смисъл интертекстуалността е явление, свързано с писането, което установява взаимодействие между два текста чрез включването им един в друг. Тя осъществява интегрирането и преобразуването на изказването, като го премества от първоначалния му контекст в друг контекст, където то се обогатява с нов смисъл...