Съботни удоволствия

Шотландският писател умее да придаде спокойствие и романтичност дори и на една на пръв поглед криминална история. Защото в книгата става дума за загадъчен случай – пациент умира, по всяка вероятност заради експерименталното лекарство, което му е дадено. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Но възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството. Дали лекарят не е несправедливо обвинен?

Това може да открие единствено Изабел Далхаузи. Но ако очаквате шеметно преследване на престъпници, екшън и множество убийства, значи никога не сте чели Алекзандър Маккол Смит.

Той ни поднася историята с типичния си стил, изпълнен с философски разсъждения, живописни описания и поетични прекъсвания. Това е книга, която трябва да се чете бавно, защото в нея са скрити много сентенции, които си заслужава да бъдат отбелязани; много етични въпроси, над които си заслужава да се замислим, много философски възгледи, които да ни обогатят.

А колкото до главната героиня – тя просто няма равна. Изабел е от тези хора (герои), които ви влизат под кожата и няма как да не я обикнете. На моменти може и да й се ядосате, защото тя сама се вкарва във всевъзможни морални дилеми, вечно се бърка в чуждите работи, оплита се в собствените си съмнения, прави гафове, отплесва се в разсъждения и най-вече: вечно прави от мухата слон и търси под вола теле. Но наистина няма как да не я обикнете. Тя е искрена, чувствителна, понякога наивна дори, въпреки че е неимоверно начетена, и в края на краищата пленителна.