Осъществяване - Accomplissement

„Осъществяване - Accomplissement” не представлява новаторски триумф, най-малко пък ехо от школуване при какъвто и да е модернизъм. И тука е уловим нейният интерес към страниците на нещото не-традиционно, което стимулира личностното реализиране чрез себепознаването. То моделира субективните подстъпи към истината сред думите-рифове към личностни представи за Словото като хипотетична, но единствена вечност в ефира на доброто и красотата. Прочее, за моята бивша студентка по българска филилогия доброто означава не постигнат веднъж завинаги заветен връх, а поемане с надежда по пътя миражен и безсънен. Който я твори във Времето. Той за нея е Нещото, което конституира човешката автономия и легитимност като издирващ се Свят, в който тяло и дух работят за Духа, за да го приближат до издирването като Свят у Хайдегер. Ако развитието у Велева е орфично тайнство, себеосъществяването е онзи процес, насочен към вместването на истините на нейния лирически човек в големия друг Свят. Ако той понякога загатва за автентично времепространство, тогава следва опит за мигновено докосване до сакралното, оттласкване от оковите на профанното. Като жива вода й е нужен този неин аморфен! « аз », неудържим по орбитата на « звездата единствена », предполагаща следваща посока за осъществяване на делфийския идеал « Познай себе си ». Откритата истина на Мига е проекция за Път. Може би затова началният цикъл « Етапи » на А. Велева съдържа най-много – седем – стихотворения, които сякаш настройват за (не)подредеността на Ницшевото предназначение: за малцина или за « всички и никого ».

Проф Славчо Иванов