Любомъдрие, Том IV - Архив за българската философска култура

Любомъдрие, Том IV - Архив за българската философска култура

от Колектив

4,09 € 8,00 лв.

В момента не е в наличност

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Фабер
Народност
българска
Година
2002
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
238
ISBN
9547750879

За книгата

Съдържание

Увод

ПЪРВА ГЛАВА. Философията като Любомъдрие в българските традиции

Евлоги Данков. Културният самосъзнателен семиозис на българския етнос като Любомъдрие

Кореспонденция на цар Симеон I с Лъв Магистър

ВТОРА ГЛАВА. Идейни доминанти в историята на философията с оглед на българските традиции

Историко-философска хронография

Част първо. По стъпките на Анаксагор (Anaxagoras)

Бил ли е Анаксагор в Аполония Понтика (Созопол) Неоплатонизъм и неговите традиции в историята на философията

АМОНИЙ САКАС (175-242)

ПЛОТИН (204-270)

Неоплатонизмът на ЯМБЛИХ (ок. 250 — 330)

Ученикът на Плотин ПОРФИРИЙ (232/33 — 304) и неоплатоническите първооснови на философската логика

Неоплатонизмът на ЮЛИАН ФЛАВИЙ КЛАВДИЙ (Flavius Claudius Julianus) (331 — 363) и отношението му към християнството

Неоплатонизмът на ПРОКЪЛ (Proklos) ДИАДОХ (410—485) и Петричката философска школа

Част втора. Неоплатонизмът на Александрийската философска школа

Първооснови на християнството и неоплатонизма. Новозаветният синтез и християнският

неоплатонизъм на патристиката

СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ (329-379)

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ (ок. 329/30—389/90)

Метафизиката на СВ. ГРИГОРИЙ НИСИЙСКИ

СВ. АМВРОСИЙ (340—397) и дискусията му с Арианството

СВ. ИОАН КАСИАН (РИМЛЯНИН) (IV-V в.) и обособяването на християнската философия

ТРЕТА ГЛАВА. Първоосновите на философията в средновековните неоплатонически традиции

Онтология на вярата

Християнският неоплатонизъм на Шартърската школа

ГИЙОМ ОТ КОНШ (ок. 1080—ок. 1154 г.) — етичното в християнския неоплатонизъм РОСЦЕЛИН (ок. 1050 — 1120 г.) и онтологичните първооснови на логическото мислене

ПИЕР АБЕЛАР (Abelard, Abaillard) (1079 - 1142) и религията в категориите на разума

Църквата и теократичната държава в метафизиката на ИНОКЕНТИЙ III (ГРАФ СЕНИ) (1161 - 1216)

РОДЖЪР БЕЙКЪН и генезисът на новите критерии за научно знание

Душата на човека и нейните познавателни способности

СВ. ТОМА АКВИНСКИ (1225-1274) и преосмислянето на Аристотел през призмата на християнския неоплатонизъм

Влиянието на неоплатонизма върху ЙОАН (МАЙСТЕР) ЕКХАРТ (1260 - 1327)

Основни принципи на средновековната западноевропейска етика

ЙОАН ДЪНС СКОТ (Duns Scotus Johannes) (1266 — 1308) и проблемът за връзката между

вярата и знанието

УИЛЯМ ОКАМ (Ockham) (ок. 1281 — 1349): истина и логическа антиномичност

ЖАН БУРИДАН (Buricknos Johanes) (ок. 1300 — 1358) и логическият избор в границите на разума

Бвропейският средновековен символизъм (Онтологията в "Ренесанса на XII в.")

Онтология на нетленните енергии в светоотеческата философия

Универсалните в средновековната онтология и логика

Онтология и семиотика на църковния храм

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА.

Богословие на етическата култура

ПЕТА ГЛАВА.

Учебна програма по История на философията

ШЕСТА ГЛАВА.

Български философи и българознание

Академик Тодор Поппетров Икономов и неговото място в историко-философското образование на българите

СЕДМА ГЛАВА. Рецензии за книги с оглед на българската

философска култура

Съвременната етика пред нови проблеми. Биоетичните първооснови на живота и биосферата (Биоетиката като ноосферен проблем)

Културното пространство на археологическия семиозис около Търновград (Трети Рим) (По археологически

данни на средновековни обекти)

Българското пространство на културния семиозис в просветната дейност на Радко Радославов (1841-1894)

Първооснови на педагогическата и възрастовата психология с оглед новите перспективи на

българската философия

От същия раздел

Може да ви хареса

Философия - сборници