Страстите Христови

Две хиляди години след смъртта на Иисус Христос, светът е разкъсван от религиозни противоречия. Християнство, ислям, иудаизъм, будизъм, са се вкопчили в една непримирима, безмислена борба. Но в действителност, този сблъсък между религиите или цивилизациите е триумф на невежеството. Официалните религиозни институции са обърнали гръб на обикновения човек, а той пък от своя страна се губи в един свят на деморализация, на страх и погубени древни ценности. Настоящата книга, част от поредицата Ad Vitam Aeternam, на издателство „Мириам”, представяща последните дванадесет часа и кръстните страдания на Иисус Христос, поставя един проблем, който отеква като послание през дебелият слой от двадесет века: „Ние, хората, не познахме Христа и Го разпнахме”, което може да бъде интерпретирано като – „Ние, хората не познахме доброто и го предадохме”. В тази книга става въпрос за разпятието на Божия син, дошъл на света, за да се принесе в изкупителна жертва за нас, става дума за Единствения без грях и без вина в цялото мироздание, страдащ заради спасението на всички нас. Става дума за богоубийство. Свидетелства за това са четирите евангелия от Библията – на Матей, Марко, Лука, Иоан.

Ако религията е „опит за среща с Бога”, то разказът за Страстите Христови провокира човека да „застане” в подножието на Кръстта – символът на изкуплението, и да си зададе множество въпроси за смисъла на живота. Както е казано в един химн от 4 в, от литургията на св. Василий: „Нека млъкне всяка земна плът и във страх и трепет да застане.”