Сбогом Берлин

„Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива елин зловещ свят, в който настоящето на едно общество в разпад всеки миг ше се превърне в ужасно бъдеще, Читателят е въведен в този свят още в първата част на романа „Берлински дневник" (Есен, 1930 г.) Прочутата фраза от този

дневник - „Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални; героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице,

Наричан „Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва вниманието си към четирима герои - Сали Боулз, Питър Уилкинсън, Ото Новак и Бернхард Ландауер -представители на „изгубените", както е била озаглавена първата, незавършена версия на романа. Според Ишъруд това са хора, които "обществото избягва".

Романът завършва с друг „Берлински дневник", този път с дата „Зима, 1932-33 г." Тук вече зверствата на нацистите стават все по-очевидни и в края на романа читателят разбира, че задаващата се буря ще погуби героите, които Кристофър силно е обикнал.