Култът „Яворов” / Панихида за Яворов

Видната литературоведка и изследователка на българската литературна класика Катя Зографова изследва раждането и трансформациите на култа към големия български поет с трагична съдба.

Яворовият култ се изгражда трудно, на моменти изглежда дори провален. Когато Екатерина Каравелова и нейният кръг, вечно жадните за сензации медии, представители на съдебната система, дори културни хора като Андрей Протич подемат демонизацията на Яворов като убиец и подлец, отговарят им шепата спартанци на култа „Яворов“. Това са онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов, който вмества в сърцето си вековната мъка на българите, на арменците, на евреите, на човека въобще, а е обречен да изпие горчивата чаша на похулен от собствените си сънародници!...

Скоро след смъртта на поета е създаден Комитет за въздигане паметник и украсяване на гроба му. В състава му влизат проф. Б. Пенев, В. Василев, д-р Т. Николов, Ал. Паскалев, М. Генов. Но съществува и друга форма на култа „Яворов“. Съкровен, непубличен. Този на семейството му. Веднага след смъртта на поета близките му затварят неговата стая. Само най-видни гости имат привилегията да влизат и преспиват в нея: Гео Милев; цар Борис III, пристигнал в града след голямото земетресение 1928, Багряна през 1929, Васил Стоилов, евакуиран тук по време на Втората световна... Тихо обожание към Яворов изповядва и поетесата Екатерина Ненчева, неговата ученичка наред с Дора Габе.

Сред формите на култа е и музейният, този към овеществената памет за Поета. Факт е, че в миналите времена е съществувал не един, а цели три музея на Яворов – първият, от 1954 в родния Чирпан, открит за 40-годишнината от смъртта на поета, вторият – в София през 1963, и третият, по-скоро символичен – в една стара къща в Поморие...

Такава е драматичната история на култа „Яворов” – от мъчителното му светло раждане – до опитите за рушенето му днес, когато имаме тежката културноисторическа мисия да спасим музея му на ул. „Г. Раковски” №136 в София като храм на недостижимото, виртуозно, горестно, провидческо, гениално Слово на световния ни поет. И като сакрално национално място за поклонение, в което и днес се пази леглото, на което се е самоубил Яворов, ритуално облечен в четническата си униформа, в която се е борил за освобождението на Македония...

Книгата включва и проникновен критически анализ на „Панихида за Яворов” – уникалната поетична творба на Гео Милев. Според Катя Зографова тя е връх в култа „Яворов”.

Изследването на Катя Зографова е в комплект с фототипното издание на „Панихида за Яворов” на Гео Милев. Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.