Манифестът на комунистическата партия (на немски: Das Manifest der kommunistischen Partei) е публикуван за първи път на 24 февруари 1848 г. Над 150 години по-късно, текстът вероятно не се нуждае от представяне -- заради наследството, което продължава да произвежда и днес. Затова следващите редове са за спецификите на изданието на „Проектория“.

Преводач, съставител и автор на уводната студия („Към Историята на Манифеста на комунистическата партия и преводите му на български“) е Димитър Денков, преподавател по история на философията в СУ „Св. Климент Охридски“. Освен самия Манифест, в изданието са добавени два предговора на Маркс и Енгелс (към немските издания от 1872 и 1890 г.). Включени са и два предговора на първите български преводачи – д-р Иван Кутев (от 1891 г.) и Георги Бакалов (от 1900 г.). След текста на Манифеста вървят пряко свързаните с него Искания на комунистическата партия в Германия от 1848 г., писани за революционен позив от Маркс и Енгелс, Начала на комунизма и Предначертание за комунистически символ-верую на Енгелс от 1847 г., както и части от две работи на водещите дейци на Съюза на справедливите (полулегална организация на немски работници и занаятчии в Англия, Франция, Белгия и самата Германия; през 1847 г. става Съюз на комунистите): Човечеството – каквото е и каквото е длъжно да бъде на Вилхелм Вайтлинг и Имуществената общност на Карл Шапер. Изборът на приложенията към основния текст проф. Денков аргументира така:

Предговорите свидетелстват за по-късната оценка на самите автори за историята на въздействието на Манифеста; Исканията и двете работи на Енгелс документират първоначалното съдържание и формата на програмен документ, основно пропагандно и полемично средство за вътрешно укрепване на Съюза на комунистите и външна популяризация на целите му. Частите от работите на Вайтлинг и Шапер дават представа за предназначен за широка публика пропаганден текст от ранните години на Съюза.

Макар Манифестът да има своята историческа тежест най-вече впоследствие и благодарение на множество интерпретации и приложения, си струва той да бъде представен в първоначалния му контекст и именно по първоизданието. Неговата последваща редакция от Енгелс предимно за английското издание от 1888 и преводите, дирижирани от Института по марксизъм-ленинизъм към ЦК на КПСС, го е довела до една несвойствена на духа му надисторичност.