Култът към небитието

Европа научава за Буда едва през 1820 година. Излизането на повърхността на непознатия дотогава културен континент предизвиква изненада и безпокойство сред мислещите хора. Голяма част от немските и френските философи на XIX век намират в будизма причини за ужас. Те виждат в него религия, в която „човекът трябва да се превърне в небитие" (Хегел). Наричат го „църква на нихилизма" и го обвиняват, че ще се превърне в заплаха за обществения ред. Роже-Пол Дроа изследва историята на „откриването" на будизма от западния човек. Защо будизмът се е превърнал в „култ към небитието" за първите си изследователи? Не повтаряме ли днес една стара заблуда и как този факт отразява лицето на нашия XX век? Събирайки грижливо отговорите на тези въпроси, авторът ни предоставя едно енциклопедично изследване върху толкова привлекателния за днешния човек будизъм.