Животът, който ми хрумна

Иван Хаджихристов (1.04.1892 - 23.12.1970), български поет и преводач, е роден в град Стара Загора. Печата първата си творба „Хризантеми" в сп. „Светлина" едва 14-годишен. Ръководи поетичен кръжок в гимназията в Стара Загора..Включен в Гео Милевата „Антология на българската поезия" (1925). Участва в литературният кръг „Стрелец" (1926). Книги: „Тринадесет мистерии" (в съавторство с Иван Мирчев, 1921), „Гибел" (1924), „Елен и гора" (1938), „Денят" (1961), „Избрани стихотворения" (1963), „Месецът слиза зад мен" (1968), „Избрани произведения" (1969), „Марсианско вино" (1983). Работи като съдебен чиновник. Един от основателите и първи ръководители на Радио Стара Загора, негов директор през 1937-1939 г. Превежда руски и унгарски автори. Умира в София.