Из гънките на миналото. Спомени и впечатления

Антикварна книга в един екземпляр

Иван Пеев-Плачков е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1864 година в Копривщица. През 1882 година завършва Робърт колеж в Цариград, след което е учител в Пловдив и София. Първоначално е учител по математика, а впоследствие - по български език и литература.

От 1898 година е дописен член, а от 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). През 1900-1901 година е министър на просвещението във второто правителство на Тодор Иванчов и първото правителство на Рачо Петров.

От 1901 до 1910 година Иван Пеев е деловодител на БКД, а от 1911 до 1939 година е секретар на БАН. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. През 1911 година е избран за народен представител и става подпредседател на V Велико Народно събрание. През 1911-1912 година е подпредседател на XV Обикновено Народно събрание, след което отново става министър на народното просвещение в кабинета на Иван Гешов. Той остава на този пост и в четвъртото правителство на Стоян Данев през 1913 година. Заедно с други привърженици на опозицията, през 1922 година е арестуван и изпратен в затвора в Шумен от земеделското правителство на Александър Стамболийски.

Иван Пеев-Плачков умира на 16 август 1942 година в София.