Кресненско-Разложкото въстание стои на предела на две епохи в историческото развитие на българския народ - безспорно то завършва пред-освобожденските националноосвободителни и революционни борби и в същото време открива етапа на героичните и трагични по последствията си усилия на македонските, а наред с тях и на част от тракийските българи за премахване остатъците от османския феодализъм, за свобода и социален прогрес.

Въстанието бе идейно и организационно подготвено в предшествуващата епоха. То е продължение и неделима част на българската национална, буржоазнодемократична революция.

По същество то продължи подетите и недовършени в Априлското въстание и Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. задачи: ликвидиране на османския феодализъм и осъществяване на пълното национално освобождение на населението, оставено съгласно решенията на Берлинския конгрес отново под чуждо робство.

Наред с тези задачи, които пряко свързват въстанието с предшествуващите го национални движения и борби, конкретната историческа обстановка постави на преден план пред ръководителите и въстаниците от 1878-1879 г. още една задача - националното обединение и създаването на единна българска държава.

Лозунгът за обединение на българската народност в единна национална държава стана актуален непосредствено след решенията на Берлинския конгрес и бе най-високо прокламиран в съпротивата на българите в Източна Румелия и Македония.

И двете движения - тракийското и македонското (както те по онова време на основата на създадената историко-географска традиция се наричаха, а и ръководителите на тези движения настояваха да се наричат), го поставяха като основен в политическата си програма и на тази основа полагаха усилия за съгласуване на действията си, за извършване на предначертаната цел - национално освобождение и обединение.

Но този лозунг не бе възникнал внезапно, не бе внесен отвън или пък наложен само от конкретната политическа конюнктура, защото преди всичко той произтичаше напълно от духа, характера и тенденциите на националното движение, което се разгръщаше през XVIII и XIX в. в тези земи. До освобождението на България, включително и в Руско-турската война, българите от всички български земи в по-малка или в по-голяма степен и размери бяха участвували в общ, единен фронт за своето национално освобождение.

Българите от Македония като неделима част от българската нация участвуват във всички етапи и процеси на Българското Възраждане - в борбата за народна просвета, за роден език, за самостоятелна българска църква. Това начало още по-ярко бе изявено в борбите за политическо освобождение, по-специално в организираното националнореволюционно движение