Стълб и крепило на истината

Книгата на отец Павел Флоренски „Стълб и крепило на Истината"е запазила за нас немалко от неизчерпаемото богатство на неговата личност, от интересите и поривите на този всестранен гений. От богословско-философска гледна точка тя е един от жалоните на православната мисъл през XX век. Влиянието и е огромно, и дори там, където модерните философи и мислители на православния свят не са съгласни с решенията на Флоренски, те продължават да работят над проблемите, поставени от него. А за вярващата душа тя е пир за духа, вълнуващо приключение за боготърсача, силно и освежаващо изпитание за нашия интелект, и най-сетне - своеобразен сбит, сгъстен компендиум и енциклопедия на хилядолетната християнска духовност.

Андрей Романов

Отец Павел Флоренски е богослов и естествоизпитател, свещеник и инженер, философ, поет и математик, учен с ренесансов замах и всеобхватност. Още приживе е наричан „новият Леонардо да Винчи". Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов" и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан. След болшевишката революция се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС (висше художествено училище, основано през 1920 г.), където чете лекционния курс "Анализ на пространството в художествените произведения". През 1933 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян в Соловецкия лагер на 8 декември 1937 г. Посмъртно е реабилитиран през 1958 г.

Запитвайки се отново кое е Стълб и Крепило на Истината, ние преглеждаме мислено редицата от отговори, дадени тук. Стълбът на Истината - това е Църквата, това е достоверността, това е духовният закон на тъждеството, това е подвигът, това е Триипостасното Единство, това е Таворската светлина, това е Светият Дух, това е целомъдрието, това е София, това е Пречистата Дева, това е дружбата, това е отново Църквата. За да стигнем до Истината, ние трябва да се освободим от своята себест, да излезем от себе си, а това е напълно невъзможно за нас, защото ние сме плът. Но ако е тъй, то как тогава да се уловим за Стълба на Истината? Не знаем и не можем да знаем това. Знаем само, че през зеещите пукнатини на човешкия разсъдък прозира понякога лазурът на Вечността. Непостижимо е, но е тъй. И знаем, че „Богът Авраамов, Исааков и Иаковов, а не на философите и учените" идва при нас, застава до нощната ни постеля, хваща ни за ръка и ни води тъй, както не бихме могли и да си представим. За човеците това е „невъзможно, ала за Бога всичко е възможно" (Мат. 19:26, Марк 10:27). И ето, „Самата Истина кара човека да търси истината" Самата Триединна Истина прави вместо нас невъзможното за нас. Самата Триипостасна Истина ни тегли към Себе Си.

Павел Флоренски