Румботавър

Из „Къщата на съновиденията“

Поетът е пратеник на бъдещето. Поетът е вестител, предопределен единствено от съдбата да съобщи, да предупреди, да предскаже, да възпее, да възненавиди, да се опълчи, да бъде разпънат, за да остане с митичната си реалност в паметта на историята.

Моята представа за поета се покрива с онзи вестител, който донася лошата вест... Във всички времена носачите на хубави вести са били повече от тези, които сами си избират участта да съобщят лошата новина. Защото за едните се издигат пиедестали, а за другите – ешафоди.

Страхувам се, че днешните махленски разправии ще ме отклонят от моя истински противник – несъвършенството. Страхувам се, че зная почти всичко за бита, а все още почти нищо за Битието. Познавам, обичам и мразя Своя ден, но все още не съм надникнал в Утрешния. А ми се ще и аз да науча тайната на движението. Да разгадая енигмите на покоя. Да проникна в Къщата на съновиденията, за да мога да съобщя има ли такава къща. И ако има – да посоча най-прекия път до нея.

Из слово, произнесено пред IV национална конференция на младите писатели, 1982 г.