Учебникът "Банково дело" има за цел да запознае студентите с основните банкови понятия, техники и процедури. Съдържанието е разделено на седем глави на основата на логическата и генетическата последователност на разглежданите проблеми. Анализът започва с изясняване същността и функциите на парите, тъй като това е продуктът, с който работят банките. Изяснен е произходът на банковото дело от възникването на банкоподобни операции по съхраняване и предоставяне взаем на богатство още в древността при ранни цивилизации като шумерската и продължило своето развитие в Древна Гърция и Рим. В Европа банковото дело намира своята благоприятна среда и първите банки от съвременен тип се създават през 12.-15. век в средновековна Италия, която е водеща търговска нация в този период. Специално внимание е отделено на структурата на банковата система, разграничаването на ролята на централната банка и търговските банки. Разкрити са основанията за високата степен на регулиране на банковата дейност, както и новите изисквания към нея, възникващи в резултат от споразумението Базел 2 на Банката за международни разплащания и изграждането на Европейската парична система с въвеждането на еврото като колективна парична единица.

Банките са най-старият вид финансови посредници, които продължават да играят основна роля и в съвременната финансова система, независимо че са подложени на силна конкуренция от страна на по-нови видове финансови посредници - застрахователни компании, пенсионни фондове, инвестиционни фондове. Същевременно, въпреки наличието на определена степен консервативност в банковото дело, съвременните банки се променят ускорено под влияние на промените в икономическата среда и навлизането на техническия прогрес, най-вече на информационните технологии.

Основно място в учебника заема представянето на банковите операции. Разгледано е традиционното разделение на банковите операции на активни, пасивни и посреднически. Като елементи натази класификагщи отделно са изведени и анализиране депозитните и кредитните onepaifuu, които формират основната част от баланса на една търговска банка. Отделено е внимание и на дейността на банките на пазарите на ценни книжа, в частност инвестиционното банкиране. В отделна глава са разгледани банковите разплащания, които са една от най-динамично равиващите се области на банковото дело, тясно свързана с информационните технологии.

В последната седма глава са анализирани проблемите на управлението на банката в светлината на управлението на риска и постигане на стабилност на банковата институция. Съвременната банкова теория разработва активно въпросите на банковия риск. Финансовите кризи и фалити на финансови институции през 80-те и 90-те години на 20. век поставиха остро въпроса за отчитане на новите проявления на банковия риск, което намери израз в Базелските споразумения 1 и 2. По съответен начин се променят и методите за управление на банката, които са разгледани в основните области -управление на ликвидността, активите, задълженията и капиталовата адекватност.

В изложението на материала е следван подходът общите теоретични притъпи на банковото дело да бъдат свързвани с конкретната банкова практика. За целта са използвани факти и статистически данни от банковата дейност, в това число в България.

Надявам се в първото си издание учебникът и „Банково дело" да задоволи основните потребности на студентите от учебна литература в тази област. Включването на допълнителни въпроси и по-пълно разглеждане на проблемите с отчитане на препоръките на читателите е обект на следваща разработка.