Брачни песни

СЛЪНЦЕ И МОМЧЕ

Едно дете във парка се люлее

и слънчевия сноп така пресича,

че листът, върху който нещо пиша,

ту грейва, ту във смъртна сянка гасне.

Досущ като планетата на Принца Малък,

където ден и нощ в една минута

четирсет пъти празнично се сменят.

И дразнят ме лъчите, и не мога

докрай аз мисълта си да запиша,

но ето че детето мигом спира,

и грейва вечен ден!...

Макар и вечен,

аз мисълта си бързам да запиша,

дори я продължавам със това, че

планетата ни – чернова на Бога –

и тя така във мрака си космичен

от ден и нощ е винаги огряна.

Навярно Бог – едно дете невръстно –

сред люлка, окачена о звездите,

в пространството отвъдно се люлее

и слънчев сноп пресича!...

Ала ето,

детето пак играта своя почва,

и ден и нощ и ден и нощ и ден

връз листа ми пулсиращо се сменят

И дразнят ме с това, и пак не мога

докрай аз мисълта си да запиша,

но колкото в духа си да се взирам,

не виждам вече смисъл да се сърдя,

а имам само сили да се радвам

на слънцето зад русата глава:

Какво че стиховете ми ограбват?

Бог и детето имат право на това!