П = 3.14

Когато си родена на брега на морето в къща, чиито прозорци гледат към железопътната гара, пристанището и безбрежната синева на водната шир, то неизбежно е да изпитваш вечен порив към пътешествия - реални или въображаеми - в живота и в изкуството, към хората и към самата себе си.

When you were born on the sea shore in a house whose windows face the Railway station, the Port and the boundless blue of the sea it is inevitable to feel the incessant impulse for journeys - real or imaginary - in Life and Art as well as to people and, why not, to yourself.

На върха на пирамидата стоя,

Аз съм п = 3.14... Е,

може и по-малко да е –

времето е отхапало

колкото е могло.

Загладило е ръбовете.

Затъпило е съвършенството.

Но, аз все още съм пирамида.

Стиховете са на български и аглийски език.