В тази книга се разглежда понятието "афилиация" - принадлежност, свързаност с група, и се предлага адаптираният за български условия въпросник на Албърт Мехрабиан "Мотивация за афилиация".

В научната литература терминът "афилиация" се разглежда основно в контекста на два вида фактори - средови и мотивационни.

За пръв път понятието афилиация използва Мъри, за да назове потребността, тенденцията към свързване с други хора, като част от своята концепция за видовете потребности (в този случай по-специално социалните потребности).

Потребността на хората да бъдат част от семейна, професионална или друга група е така архаична, както потребността от защита и сигурност, от усвояване на нов опит, от придобиване на материални блага, които да обезпечат живота. Тези няколко основни потребности лежат в теоретичните модели на автори от различни теоретични направления от антропологията, социологията, психологията, медицината, мениджмънта и др.

Без съмнение обаче, афилиацията може да се дефинира и като процес за свързване и на свързаност с група, а също така и като характеристика на личността, описваща степента на включеност в група. В книгата е направен опит за по-задълбочен поглед върху афилиативната тенденция, като се търси връзката между афилиацията и други психологични конструкти.

В процеса на човешкото развитие хората придобиват опит и познания, което става чрез активното взаимодействие с другите, с които са свързани в различни области от живота. Типични представители на групата, към която принадлежим, сме когато носим характерните за групата черти, когато взаимодействието е оставило отпечатък върху нашето развитие като характерови белези и поведенчески актове, резултат от изискванията на групата.

Принадлежността към група е необходимо условие, чрез което влизаме в контакт с останалите хора, взаимодействаме с тях, променяме себе си и влияем върху тяхното развитие.

Чрез принадлежността си към група ние усвояваме норми на поведение, специфични за групата, общността, културата, към която принадлежим. Също така в контакта си с другите хора опознаваме сами себе си, даваме си сметка за собствените потенциали и недостатъци, които носим. Именно това стои в основата на понятия като изграждане на характер, личност, професионализъм.

За човешкото същество принадлежността към социална група е фундаменталният фактор, който определя човешкото му развитие и усвояването на културно-историческия опит.