Утаени шепоти

За теб, Читателю!

Дай ръка, аз ще те преведа и ще те пусна в един красив, безкрайно приказен свят. В него ще опитам да направя и невъзможното за теб. Да, точно за теб, Читателю, ти който в момента четеш това съдържание и да ти помогна да разбереш, че най-добрите и най-красивите неща в света не могат да бъдат видяни, нито докоснати, те се усещат със сърцето. И за да забележиш, че не е достатъчно само някой път да ги усещаш, а всеки ден до достигане на безценните богатства на душата си, трябва да опиташ да се насладиш на вълшебствата. Помни, че колкото и да обикаляш света в търсене на красивото, не го ли носиш в себе си, Ти никога няма да го откриеш.За да мога да ти помогна трябва да знам реакцията ти. Ще опитам да те разбера, Читателю и ще ти помогна да повярваш всичко, за да приемеш това, което е приятно за теб. Излезеш ли от този свят не ме забравяй. Защо ли, как защо, ами аз ти помогнах да се пренесеш в този свят и да забравиш за малко къде си...

Утаени шепоти

Пулсиращите нощни звуци,

гонейки се навред със звезди,

отброяват някак много, много тихи,

невидими паузи в светлини,

докато надигащите се бурни плясъци,

на токущо събудените вълни,

напират мощно всякак си,

да обгърнат и смутят всичко що спи

и огъващите се морски тласъци,

придружени от сините си мечти,

изхвърлят на брега отблясъци,

на пясъчни скрити досега мисли,

които, грейващи са някак си,

при допира на слънчеви лъчи

и струят навред безкрайно с блясъци,

през ехото на пребледнелите Луни

и премигващите нагорещени остатъци,

очаквайки зорко утринните хладини,

разгорещяват края на нощните отрязъци

и се топят в настъпващите утрини,

докато проплакващите непознати звучности,

издишайки все още в нежни музики,

утаяват на дъното нежни шепоти,

на две дълбоко, влюбени души....