Разрушаване на паметника

Поетът Евтим Евтимов е една от най-значимите личности в съвременната българска култура и литература. Стиховете му са влезли в сърцата на много българи, много от тях са изпети от най-големите български певци, чрез тях няколко поколения български се обясняват в любов на любимия човек или се учат на патриотизъм.

Във връзка с 80-годишния юбилей на поета е издаването на най-новата му книга (издание на „Персей”). Тя е калейдоскопичен автобиографичен разказ, изпъстрен както с размисли за миналото, така и със забавни случки, някои от които звучат като вицове и анекдоти, но са истински, с най-ярките личности в историята и културата ни – Тодор Живков, Младен Исаев, Георги Джагаров, Веселин Андреев...

В книгата е отразена гледната точка на писателя към процесите и промените в обществения, културния и духовния живот през втората половина на ХХ век.

Поетическият гений на Евтим Евтимов получава високи оценки още с издаването на първите му книги и през 1966 г. той е изтеглен в София, като е назначен в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж”. По-късно десет години е заместник главен редактор на списание „Пламък” – средище на младото поколение в българската литература. След това десет години е директор на издателство „Народна младеж”. Той поема отговорност и пуска за печат скандалната за онова време книга на Жельо Желев „Фашизмът”, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма. По-късно, когато е главен редактор на писателския „официоз” – вестник „Литературен фронт”, е свален по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за „перестройката” и статиите му за обгазяването на Русе и хидрокомплекса Рила, който би нарушил екологичното равновесие чак до Бяло море.

Живял и творил в литературния и обществен кипеж през този половин век, Евтим Евтимов се оказва в епицентъра на важни културни и политически събития. Характерни щрихи за тоталитарното време могат да се видят в новата му книга, в спомените му за премиерата на „Прокурора” на Георги Джагаров със Стефан Гецов, за Комисията за битово и морално разложение към СБП, за големия лов на Пенчо Кубадински, за свалянето на телевизионния сериал „Тошко Африкански” заради страха да няма асоциации с пътуването на Тодор Живков в африканските страни по същото време, за обгазяването на Русе… Но наред с това изпъкват образите на значими творци като Павел Вежинов, гръцкият поет Янис Рицос, Веселин Андреев, Дико Фучеджиев, Ламар, Божидар Божилов, Александър Геров, Росен Босев… Ненатрапчиво е и присъствието на самия автор – обстоятелствата около статията му „Въздух за гласността”, написана две години преди промяната през 1989 г., личните му морални победи и разочарования…