Българи от близката чужбина

И така днес в близката и далечна чужбина живеят между 4-5 млн. българи, като близо 1,5 млн. имат и българско гражданство. Годишно те изпращат на свои близки или инвестират в България около 2 млрд. евро, сума по-голяма от сумата на всички чуждестранни инвестиции в страната ни. И доколкото имат позиции в обществения живот на държавата, в която живеят, лобират отчаяно в полза на българската кауза. Лошото е, че държавата България няма ясно и точно формулирана стратегия за работа и помощ с тази друга България извън границите си. Интервютата на Виржиния Стоянова, излизащи всеки понеделник във в. „Стандарт" от близо година, с българи от близката чужбина, са едно заслужаващо похвала усилие да се запознае българската общественост с мислите, чувствата, успехите, нещастията, болките, страданията и най-вече надеждите на няколко десетки от тези българи, главно от т. нар. близка чужбина. Каква ти тук чужбина впрочем - става дума за български земи, откъснати от отечеството само преди 80-100 години, в които не само хората, но и камъните, и дърветата, храстите и тревата, водата и земята са български. Бил съм многократно в тези земи и смятах, че поради историческите си познания за миналото им нямах нито веднъж усещането за чуждо място. Веднъж на снимките на един телевизионен филм в Македония при мен приседна операторът, двайсет и пет годишно момче, изръшкало половината свят и бъкел не отбиращ от историята на Повардарието, и ми каза смутено; „Шефе, знаеш ли, имам странното усещане, че съм си в България." Рационалист човек съм, но тогава повярвах на писанията на някои автори, че духовете на живелите преди нас по тези земи в последните четиринадесет века българи наистина обитават въздуха, скалите, водата и тревите - не само на Македония, но и на Северна Гърция, Източна Тракия, Северна Добруджа, Поморавието и Западните покрайнини. Защото навсякъде по гореописаните места изглежда не само аз, но и други, и то неизкушени от много исторически познания българи се чувстват като у дома си. Но интервютата на Виржиния Стоянова имат още една стойност извън припомнянето на обществото в държавата България, че има и други българи извън границите на Отечеството. Съвременните средства за комуникация и най-вече електронното издание на в-к „Стандарт" ги прави достъпни на всички българи от диаспората. На едни тя вдъхва гордост, че принадлежат към една голяма и дала сериозен принос в световната цивилизация, на други усещането, че не са сами в борбата за национални права, а дори и правото на българска национална идентичност - това в държавите, в които да си българин е все още престъпление.