Канон в Древна Гърция е означавало мярка, а литературният канон постепенно се е превърнал в начин да се измерва значимостта на явленията във всяка национална литература. Само че кой и как е определял тази значимост? Кои са били институциите-диригенти на литературния вкус? И преди всичко: какво е оставало извън единствения Канон? На тези и други въпроси се опитва да отговори поредицата "Неслученият канон". Тя се стреми да възвърне на българската култура онези автори и текстове, които по някакви исторически и социални причини са останали извън възможността да заемат място в представите за "висока" и "важна" литература. Канонът не трябва да бъде един: необходими са ни различни канони или поне различност на явленията, които намират място в канона. Това е идеята, от която поредицата се ръководи.

Съдържание

Милена Кирова. Между традицията и еманципацията. Българските писателки във времето 1944-1989 г.

Пламен Дойнов. Дора Габе и Елисавета Багряна: преобразяване, адаптация, инкорпориране в литературата на НРБ

Радослав Радев. "Навсякъде аз съм" - раждането и крахът на голямата илюзия в женската поезия през 50-те години на XX век

Светлана Стойчева. Жените драматурзи на социалистическия детски свят

Магдалена Костова-Панайотова. Отвъд митология и идеология? ("Женската" априлска лирика от 60-те)

Милена Кирова. Нормативна женственост и алтернативни тенденции в лириката от 60-те - 70-те години

София Ангелова. I. Жените за / в историята

София Ангелова. II. Вера Мутафчиева. Историята и историите

Красимира Даскалова. Автори не-автори и писатели фантоми

Албена Вачева. Блага Димитрова: за центъра и периферните гласове в социалистическия канон

Амелия Личева. Женските гласове в поезията на 70-те и 80-те години на XX век

Владимир Трендафилов. Жената в научната фантастика на социализма

Людмила Хр. Малинова. Приказните вселени на Петя Дубарова

Пламен Дойнов. Екатерина Йосифова: начала и граници на женското писане в поезията на НРБ и след това

Милена Кирова. Сладкият хюбрис: има ли женска постмодерна поезия на 90-те?

Инна Пелева. Български писателки от 90-те години до днес: смъртоносната изключителност, Бог и Антон Страшимиров (Е. Дворянова, Т. Димова, М. Станкова, К. Ангелова, А. Стамболова, Е. Алексиева)

Кристина Йорданова. Биографизация и наратив. Една тенденция в съвременната женска проза

Инна Пелева. За тези, които не се страхуват от Вирджиния Улф (матриците на популярното и българската женска проза след 2000 г.)