Трънски разкази/Балканска сюита

Трънски разкази са силна, сурова, неподправена проза със свирепа художествена мощ. Пред читателя се разгръща човешката душа на Балкана, страница по страница се разлиства потресаващата трагическа съдба на трънското село, заседнало във времето между двете световни войни. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват, а човешката глутница е по-безпощадна от вълчата.

Балканска сюита е приютила три новели – ново стъпало в творческото развитие на Петър Делчев. Както при „Трънски разкази“ и тук има великолепен, сочен изказ и запомнящи се герои, но подтекстът е по-обемен и неочакван. Афористичността, изчистените сюжетни линии, дълбочината в психологията на героите са само фон, на който авторът споделя своя уникален светоглед.

„Трънски разкази” на Петър Делчев разгръщат пред нас човешката душа на Балкана, разлистват страница по страница потресаващата трагическа съдба на трънското село. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват. А човешката глутница понякога е по-безпощадна от вълчата.

Белетристичният дебют е многообещаващ. Прозата е заредена с поетичния ритъм на разговорната реч. Живият диалог – най-капризната същност на повествованието – обича автора и му се отдава с лекота. Характерите в творбата носят неповторимия колорит на региона, но израстват високо над него до величав портрет на българщината. Литературният образ е запомнящ се, незабравим. Само в тази книга един мъж може да се обеси... и кръвта му да изтече до капка...

Тясно жанрово сборникът е решен като новелистичен роман. Героите често пренасят съдбата си от разказ в разказ. Творбата докосва, родее се с най-добрата ни литературна традиция: „Старопланински легенди”, „Диви разкази”, „Кървави разкази”. Рисувайки вълчата усмивка на трънския планинец, Петър Делчев ще разочарова любителите на лекото четиво. Това не е книгата на лятната ви ваканция. Някои могат да нарекат сюжетите депресивни, изобразяваната действителност – отблъскващо жестока... Аз мисля, че това е най-голямото ù художествено достойнство: трагическото светоусещане... чувството за гибел, излъчваща светлина...

Авторът го притежава. Късчето самородно трънско злато му принадлежи. Изровил го е от вечността, промил го е през кръвта и таланта си. Откритието е самородно, а не претопено от класически образци.