Дневникът на един византийски сановник

Съчинението на видния византийски велможа и дипломат от ХV век Георги Сфранцес заема особено място в късновизантийската книжовна традиция. Неговото творение трудно се вписва в традиционно приетото жанрово деление на византийската историческа литература. Мнозина изследователи по инерция продължават да го определят като „хроника“, макар че то няма нищо общо с характеристиките на този вид историческо повествование. Съчинението не е и „история“ във византийския смисъл на думата, въпреки че обхваща събития от времето, в което е живял самият автор. По-скоро трудът на Сфранцес е мемоарно съчинение, написано на основата на личния му дневник.