Право и политика: конституиране на демокрацията в Централна и Източна Европа

Двадесет години след началото на политическите промени в страните от Централна и Източна Европа, от дистанцията на времето, замъгляващо постиженията и разочарованията на съвременното ни развитие, отново трябва да се запитаме за ролята на новите конституции при установяването на демокрацията в нашите страни. Дали българският път на промени, започнали с приемането на нова конституция гарантира демокрацията или само трасира процесите на трансформация, които по-често определяме като „преход"? Доколко правилен бе другият подход, при който конституционната норма следваше реално установяващите се социални отношения, а не ги предписваше? Какъв обхват на гражданско съгласие бе необходим, за да се превърнат конституционните норми в истинска основа на свободата, солидарността и справедливостта? Доколко сме готови да съхраняваме и предаваме ценностите и нормите, фиксирани в нашите конституции на следващите поколения? И все пак, въпреки разнопосочността на всички тези въпроси, днес, както и преди двадесет години, най-важни продължават да бъдат гражданската решителност, последователността и почтеността в една истинска публична дискусия за ценностите на демокрацията.