Портрети отблизо

ХРОНИКА НА СЪКРОВЕНОТО

Години наред някак непоказно, безшумно Борислав Бойчев създава белетристика, в която по собствените му думи е само „скромен свидетел на споменатите събития". Освен това я определя като „саморъчно написани показания". Това идва да ни увери, че писателят сам изтъква автобиографизма и съкровеността, заложени в книгите му, като основна тяхна характеристика.

Любопитно в стилистиката е смесването на чистия разказ с публицистичния ракурс и език, на романтично-носталгичната

възстановка — с насмешливия тон и добрата усмивка, на „имитираната" хроника с фантазно-игрови и сказови ементи. Здраво съхранени и живи, у Бойчев живеят приятията на „натурния" човек, странно и сложно препокрити (но неизличени) от дълбоките наслоения на един урбанистичен и духовен личен живот. Интелектуалецът не е заглушил у автора глъбинната му същност на нявгаш ното селско момче и целия онзи природосъобразен живот, когато „ние самите бяхме част от природата и участвахме във вечния й кръговрат". Едва ли само болката по всичко това отминало-незабравимо е била единственият стимул за писателя. Вероятно се е прибавил и неговият умисъл да ни подскаже корени и скрижали, с които не бива да скъсваме, ако искаме днес да оцелеем и вървим достойно.

Димитър Танев