Терминологичната лексика в Йоан-Екзарховия превод на “De fide orthodoxa”

Един от най-актуалните въпроси на историческата

лексикология днес е въпросът за развоя на терминологичния пласт лексика в българския книжовен език от неговото създаване до наши дни. Разработването на тази проблематика има първостепенно значение, защото историята на терминологията като езиково явление е въпрос, засягащ не само еволюцията на отделните национални езици, но и изобщо развитието на

цивилизацията, науката и културите интерференции

между различни групи общества Тази тема става още по-животрептяща сега, когато България е вече член на ЕС и трябва да се уточни нейното културно присъствие на Стария континент, наследството, което носи

в качеството си на древна европейска цивилизация, идентификацията й като един от водещите в миналото фактори за духовния растежна немалко от народите, населяващи тази част на света. Научните дирения в тази насока биха хвърлили светлина върху пътищата, които водят от някогашния духовен дуализъм на Европа към нейния плурализъм, явил се в резултат от засилване националното самосъзнание на нейните народи.

Предлаганата книга е първото по рода си цялостно комплексно изследване на богословската терминология в старобългарската книжнина върху материал от Богословието на св. Йоан Дамаскин в превод на Йоан Екзарх - един от най-важните паметници на старобългарската преводна литература. Извършените в изследването анализи и изводи допринасят за изясняване на съществени и неразработвани досега въпроси относно изграждането на терминологичния пласт лексика в старобългарския книжовен език. Трудът има и научно-приложен характер. Изработените от авторката речници и индекси нямат аналог в досегашната палеославистична лексикографска традиция. Те представляват малка енциклопедия на Догматиката на Йоан Дамаскин, построена върху подбора на главите от Йоан Екзарх и според старобългарския превод на Точното изложение на православната вяра. Всеки с определена цел и концепция, отделните справочници се допълват взаимно и предоставят поглед към материала по всички съществени параметри, които трябва да представят богословската терминология. Комплексният им характер позволява те да бъдат използвани за редица частни и съпоставителни изследвания от различни специалисти.

Авторката на монографията доц. д-р Татяна Илиева е завършила класическа филология и богословие в СУ „Св. Климент Охридски", а сега работи като научен сътрудник към Кирило-Методиевския научен център при БАН. Има публикации в областта на историята на старобългарския превод на Стария завет и историческата лексикология и лексикография на българския език.

Татяна Илиева