Среднобългарският превод на хрониката на Константин Манасий и неговият литературен контекст
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Вася Велинова
- Издателство
- УИ „Св. Климент Охридски”
- Народност
- българска
- Година
- 2013
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 276
- ISBN
- 9789540736013
За книгата
Доц. д-р Вася Николова Велинова е завършила българска филология в СУ„Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация е посветена на творчеството на св. Климент Охридски. Преподава старобългарска литература във Факултета по славянски филологии, като води основния курс за студенти българисти. Чете лекции в магистърски програми на Факултета по славянски филологии и в Историческия факултет. Изнасяла е лекции, посветени на проблемите на старобългарската литература, в Атина, Петербург, Братислава, Рим и др. и е академик-основател на Класа по славистика към Академия Амброзиана в Милано. В момента е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев" към СУ„Св. Климент Охридски".
Автор е на няколко монографии, посветени на старобългарските книжовници Климент Охридски и Константин Преславски, както и съавтор в издаването на три описа на български ръкописни сбирки. Публикациите й са посветени на проблеми на средновековната литературна теория и история, на преводите на византийските автори в българското Средновековие и на връзката между слово и образ в украсените ръкописни книги. През 2007 г. съвместно с проф. Аксиния Джурова подготвя научния апарат (предговор и превод на текста с коментар) към факсимилното издание на илюстрирания препис на Манасиевата летопис, осъществено съвместно с Ватиканската апостолическа библиотека и издателство „Милитос" в Атина.
Настоящият труд е посветен на среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манасий, извършен по времето на българския цар Иван Александър (1331-1371). Основно внимание е отделено на археографски и кодикологичен анализ на запазените цели преписи и фрагменти; на съпътстващите превода текстове в сборниците, съставяни по поръка на балканските владетели; на стилистиката на превода и на значението му за развитието на художествения език на българската литература през XIV в. За първи път се прави опит за идентификация на гръцкия препис, послужил при превода. Предлагат се и хипотези за датировка на илюстрирания препис на Хрониката, както и за някои особености на илюстративния цикъл.