Събрани съчинения (и други разкази)

"Събрани съчинения" (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие, защото е дебютна книга. В нея е поместен един от най-често цитираните разкази от литературата на ХХ век – "Динозавърът", за който Итало Калвино казва: “...досега не съм попадал на [микроразказ], който да превъзхожда този на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: “Когато се събуди, динозавърът бе още там.” Но в Събрани съчинения са включени още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи съчувственото, но и хапливо отношение на Монтеросо към света: чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешния монолог на магната, изтерзан от музикалните амбиции на дъщеря си; разказаната на няколко гласа смърт на едно куче в "Диоген също"; първообразът на социалните мрежи в "Един на всеки трима" плюс няколко изтерзани писатели, няколко актриси любителки и една навеждаща на философски мисли крава.

Аугусто Монтеросо (1921–2003) – Тито за приятелите си – е, по думите на Карлос Фуентес, сред “най-чистите, умни, ефирни и усмихнати” класици на испаноезичната литература. Баснописец, хуморист, мистификатор, есеист, публицист, преподавател, гватемалски консул в Боливия и автор на един от най-късите, но най-коментирани разкази в света, големият майстор на малката форма е превеждан на десетки езици, сред които и латински. Монтеросо отрасва в Гватемала, но започва да публикува книги едва в Мексико, където забягва през 1944 г. по политически причини: първият му сборник, Събрани съчинения (и други разкази), се появява през 1959-а. Следват Черната Овца и още басни (1969), Перпетуум мобиле (1972), единственият му роман Останалото е мълчание (1978), сборникът с интервюта Пътешествие до центъра на баснята (1982) илюстрираната от самия Монтеросо Вълшебната дума (1983), автобиографичните Буквата е (1987) и Златотърсачите (1992), есеистичната Кравата (1998), портретите на писатели Птици от Латинска Америка (2002). През 1992 г. заедно със съпругата си Барбара Джейкъбс публикува вече легендарната в Мексико Антология на тъжния разказ, в която са събрани майстори от ранга на Джойс, Фокнър, Рулфо, Мелвил.

Монтеросо е носител на ред престижни международни награди за произведенията си: Хавиер Виляурутия (1975), Хуан Рулфо (1996), Принц на Астурия (2000). В мотивацията за последната – най-значимото отличие за цялостно творчество на испански – журито казва: “Неговото художествено и есеистично дело представлява отделна литературна вселена с изключително етическо и естетическо богатство, сред което си заслужава да се открои Сервантесовото му, меланхолично чувство за хумор. Творчеството на Монтеросо преобрази жанра на разказа и го надари с художествена наситеност и тематично разнообразие, невиждани преди. Образцовият му граждански път, мъчният опит на изгнанието и постоянното внимание към злободневните въпроси от съвременния живот на Латинска Америка превръщат Монтеросо, спечелил си не случайно международно признание, в един от най-нетипичните писатели в нашата култура.”