Петко Бочаров на 95 през три Българии

За зло или за добро, но съдбата бе пожелала съзряването ми да върви успоредно с най-отблъскващия период в историята изобщо. Това бе времето, когато на тежката инфекция, от която човечеството бе заболяло в края на 20-те години, й бяха нужни 30-те, за да измине пътя от зародиш до кулминация. Така под влияние на ставащото бе напълно естествено да се оформят симпатиите и антипатиите на навлизащите в живота млади мъже и жени от неутралното уж все още Царство България. Аз бях един от тях.

Защо използвам думата "инфекция"? Защото почти непосредствено след края на Първата световна война човечеството сякаш наистина се зарази от злокачествен бацил, който обаче атакуваше с два щама, фашизъм и комунизъм - хем лица на една и съща монета, хем пък и непримирими врагове и съперници. Борбата им за световно господство закономерно хвърли планетата в огъня на Втората световна война, отнела живота на около 60 милиона души, осакатила сигурно двойно повече и причинила материални щети, неподдаващи се изобщо на изчисляване. По-ужасна катастрофа не беше сполетявала човека от появата му като биологичен вид на планетата Земя.