Страхът в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век

В основата на настоящата книга е текстът на втория докторат на автора: Езикът на страха в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век. Изследването проследява развитието на българските литературни страхове през епохите на Възраждането и модернизма. Обект на внимание в него не е „литературата на ужаса" (готическият роман, черният роман, диаболистичната и криминална литература), в която страхът е основен, самоцелен, структуроорганизиращ компонент, а литературата, в която модусите на страха са съпътстващ, естествено присъстващ, но в същото време функционалноопределящ елемент по отношение на идейно-образната структура. С други думи, цел на наблюденията са онези произведения, в които страхът е освободен от чисто естетическата си функционалност и подчиненост на жанровата зададеност и е натоварен с допълнителни психологични, философични и идеологически функции, които в някои творби на български автори (поезията на символизма например) придобиват и естетико-жанрови характеристики.