МАМО ТИ СИ ПЛАКАЛА

В един прекрасен ден на месец март 1998 получих пощенски пакет от анонимен подател. С почуда и суеверен страх, установих, че цели 30 години съм живял под наблюдението на строг и тайнствен поглед: "Не би трябвало да се появяват писания подобни на "Мамо, ти си плакала". Книгата излиза през 1967 - две години след като никой от съседите на Пена Тошева вече не е бил жив. Добре е да се внимава, когато се цитират имена, защото човек може да окачи някого на въжето и завинаги да очерни спомена за него". Защо давам място на възражения от анонимен източник? Не нарушавам ли така обаянието на собствената си творба? Но аз още в първото издание писах черно на бяло: "Пред красотата предпочитам истината." Ето защо сега смирено свеждам глава пред истината, пристигнала в дома ми през месец март 1998...

ПОКАЖИ МИ ПЪТЯ КЪМ ДОМА

Средата на XX век, Европа, България - страна с древен народ в центъра на Балканския полуостров и селце от трийсетина къщи - една малка Вселена. Проследена е съдбата на човека от люлката до гроба. Описани са кръщавки, сватби, погребения и нови раждания, зими с дълбоки снегове, жътви и вършитби, нрави и обичаи, чиито корени се губят в най-дълбоката древност. Българското село, стопанска и духовна формация, проявила завидна устойчивост през хилядолетията, изпада в ситуация, напомняща участта на индианците в Америка. Отнемат и последната опора на селянина - парчето земя. Злото настъпва планомерно, методично, но като в някакъв кошмарен сън хората не могат да осъзнаят заплахата. Защото всичко се върши в името на човешкото добруване. Наивният детски поглед на малката героиня постепенно отстъпва на болезнената юношеска чувствителност, за да се издигне към финала до зашеметяващите сфери на прозрението.

Атанас Савов Мочуров - Сломер, поет, белетрист, литературен критик, драматург, публицист е роден на 12.05.1931 г. в село Сломер, община Павликени, Великотърновско. Завършва филологическия факултет на Софийския университет. Работил е като учител, редактор. Автор на литературна анкета със Славейко Чамурлийски - „Живях в облаците” и на „Александър Геров” (1970). Книги с поезия: „Доверие” (1960), „Стихотворения” (1963) „Вървя към теб”(1968), „Но животът е прекрасен” (1972), „Кой ще спре дъжда” (1976), „Всичко съм простил” (1977), „Живея все така” (1981, избрано), “Венчалните пръстени” (1983) и др.; романи: „Мамо, ти си плакала”, „Последното отечество” (1977, 1980), „Покажи ми пътя към дома” (1982) „Болките се будят нощем”, „И над бездната има небе” (1983) и др.; книги за деца: „Веселите петлета”, „Откраднатата баба”, „Хитър Петър” и др.; куклени пиеси: „Златният делфин”, „Какво е най-добре”, „Похищението на старата мома” и др. Автор и на „Сезонът на илюзиите свърши” (1994) „На утрото в сълзата” (1995), „Речник на римите в българския език: Практическо помагало за професионалисти и начинаещи”(1999), „Книга за българския народ” (2002) и др. Бил е депутат във ВНС. Член на СБП. Живее във Варна.