Нови опити върху човешкия разум

Готфрид Вилхелм Лайбниц (на немски: Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.

Независимо от своя съвременник Исак Нютон, Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в

“калкулатора на Паскал”, той за пръв път описва колесните калкулатори и изобретява “колелото на Лайбниц”, използвано в аритмометъра, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за усъвършенстването на двоичната бройна система, която е в основата на почти всички компютри.

В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Барух Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на 17 век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.

Лайбниц има знаителен принос и към физиката и техниката и предусеща някои схващания, придобили популярност дълго след смъртта му, в различни области, като теория на вероятностите, биология, медицина, геология, психология, езикознание и информатика. Той пише и трудове по право, етика, политика, теология, история и филология. Приносите му по тези разнородни теми са разпръснати в множество научни списания, в десетки хиляди писма и в много непубликувани ръкописи. Той пише на няколко езика, но най-вече на латински, френски и немски.

Най-обстойно изложение на Философските възгледи на Лайбниц се намира в посмъртно публикуваната негова книга “Нови опити над човешкия разум”. Той завършва този труд в 1704 г. но по разни съображения се отказва да го публикува. Текстът представлява диалог между Теофил, който представлява автора, и Филалет, който излага възгледите на Джон Лок. Особена популярност добива репликата на Лайбниц:

“няма нищо в разума, което по-рано да не е било в сетивата — освен самият разум”

Книгата е полемическа и представя (макар често пъти негативно) в контекста на Просвещението, рационална аргументация за зрелите възгледи на Лайбниц.