В часа на синята мъгла: спомени за Васил Стоилов

„Книгата „В часа на синята мъгла" е своеобразен отговор и благодарност към едноименното стихотворение на Яворов, в посвещението към което малко преди самоубийството си поетът включил и моето име. Тогава съм била едва на пет месеца и майка ми, сестра на слепия оклеветен поет, ме обещава в писмата си до него за спътница в живота му. Съдбата наистина пожела да стана негова спътница в живота му след смъртта, като посветя почти цялата си научна и обществена дейност на неговото дело.

По някакво странно стечение на обстоятелствата всичко в моя път се определяше от Яворов дори полувековната ми семейна връзка с художника Васил Стоилов. Не беше лесно да живея с тези двама големи творци. Не беше лесно да водя битките със злобата и посредствеността, насочени еднакво срещу живия и срещу мъртвия. И все пак заслужаваше да се страда заради върховното щастие дори на отделните мигове. Това зная едва днес, в моя час на синята мъгла, при равносметката на един живот.

Лично преживяното в тази книга се чертае на фона на големите събития от началото на тридесетте години до наши дни. Така личната изповед на моя живот загатва и силуета на епохата.“

Генка Найденова-Стоилова

Васил Стоилов Антонов е български художник. Платната му са разнообразни, от всички жанрове на живописта: битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а платната му се отличават с точност на рисунъка, лекота на колорита и любов към детайла. През 1934 г. се запознава с Ганка Найденова — племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов, с която десет години по-късно сключва брак.

Васил Стоилов прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят. Носител е на множество награди и отличия, сред които орден „Народна република България“ (1978 г.) и званието „народен художник“ (1983 г.).

Последната му изложба в България е през 1989 година в галерията на СБХ; през същата година излага и в Токио, където впоследствие се открива и зала с постоянна експозиция на негови творби. Умира в София на 13 февруари 1990 година.

Книгата е антикварна и се предлага в един екземпляр.