На 2 октомври 1928 г. се ражда Опус Деи. Хосемария се оттегля за дни на вглъбяване в себе си. Докато наблюдава молитвено бележките от изминали години за дадените от Бога стимули, той вижда изведнъж – с този глагол той описва винаги импулса за създаването – мисията , която Бог иска да му повери. Хосемария трябва да проправи вътре в църквата нов път на призвание: стремежа към святост и разпространяване на апостолската грижа за другите чрез освещаване на обикновената работа вътре в света, без да се напуска обичайното място. Малко по-късно, на 14 февруари 1930 г., Господ му открива, че духът на Опус Деи е отправен по същия начин и към жените.

Оттук нататък Хосемария се посвещава тялом и духом на възложената му мисия. Той разпространява сред мъжете и жените от всички слоеве на обществото идеала, да се обвържеш изцяло със следването на Христос, да обичаш ближния и да се освещаваш в ежедневния живот. При това той не гледа на себе си като на новатор или реформатор, тъй като е дълбоко убеден, че Исус Христос е винаги най-новото и че Светият Дух, който подмладява църквата непрекъснато, е повикал за живот Опус Деи в служба на Бога. Със съзнанието, че се касае изцяло за свръхестествена инициатива, младият свещеник поставя мисията си върху основата на молитвата и покаянието, на радостния дух на Божието дете и на неуморната апостолска работа. Около него се събират хора с най-различен произход, особено студенти. Той разпалва в тях честното желание да се грижат за другите и да ги окуражават, „да донасят Христос във всички човешки дейности чрез една свята работа, която освещава както отделния човек, така и другите”. Апостолските инициативи на членовете на Опус Деи трябва по силата на Божията благодат да насочват всичко сторено към Бог, така че Христос да бъде всичко във всичко; „да се опознае Исус Христос, да се помага на другите да го опознаят, да го носят навсякъде”. Така се разбира неговия вик: „Пътищата на Бога в земното се отвориха!”

Кръстният път е размишление върху Страданията на божествения Спасител. Той ни учи колко ни е обичал Исус Христос и колко ние трябва да Го обичаме. Съзерцаването на разпнатия Исус за многобройни души е било средство за придобиване на светост.

Всеки ще намери в това набожно упражнение утеха в своите скърби, ободрение към по- съвършено изпълняване на Исус Христовите заповеди, сила за по- християнски живот, уповаване за да се сподели славата на обичния Спасител, след като споделят Неговите скърби и страдания.