Книга трета на „Извори за историята на учебното дело в България“ е посветена на българското възрожденско училище. Необходимостта от поглед към него през очите на съвременниците на събитията е изключително голяма. Българската история изобилства от издания, представляващи предимно анализи, зад които често остават скрити много от фактите. Обективността изисква среща именно с тях и това най-добре правят изворите. Затова те трябва да се опазват и оповестяват. Спомените на очевидците имат не по-малка стойност от историческите документи, а ако те самите съдържат документи, които ги илюстрират, стават още по-ценни.

Възраждането е един от любимите периоди на българските историци. Дори във времената на най-остро идеологическо противостоене проучването на възрожденските събития и процеси не носеше риск за историка. Сякаш всичко за тази епоха бе известно, а всяко ново само потвърждаваше казаното. Българското възрожденско училище не правеше изключение. Потребността от общуване с изворов материал и за него продължава да бъде актуална. Все повече и повече извори изчезват по силата на физическото си унищожение. Може би потомците никога няма да намерят това, до което ние днес, макар и трудно, все още можем да се докоснем. Да им оставим поне частица от него! То ще бъде нужно на мислещите от тях не по-малко, отколкото на нас.

Подборът на предложените материали е направен с желанието книгата да бъде своеобразна панорама на училището в годините от началото на ХІХ век до Освобождението. Представени са автори с присъствие в българската просветна история, на които може да се вярва. Налице e стремеж да се види българската училищна действителност през епохата през различни очи. А българските училища от онази епоха са толкова различни едно от друго. И неговите „даскали“ са различни – каквито са те, такова е и „школото“...

Предпочетените откъси от по-обширни творби или цялостни публикации предлагат информация не само за специалиста. Проблемът за българското училище винаги е бил проблем на цялото ни общество и Възраждането дава най-ярките примери за това. Направен е опит да се надникне на повече места, но от гледна точка на събитията и личностите в тях, както и на значимостта им за общото дело, изборът сякаш е предопределен. И въпреки желанието за всеобхватност книгата предлага само малка част от възможното. Срещата с нея, както и с предишните две заглавия от „изворите”, отваря страници от родната история, които вече трудно могат да бъдат намерени и прочетени. Българското чудо от епохата на Възраждането се ражда и отглежда именно в училището. Националното училище в несъществуващата държава събужда националното чувство у българина и подготвя почвата за Освобождението. Ето защо за него трябва да се знае всичко, което все още може да се открие.

С подреждането на изворите първоначалният замисъл те да се предшестват от пространна студия за българското възрожденско училище отпадна. Та за Българското възраждане са писали толкова големи имена! Казано е немалко и за училището през него... И в поредицата от десетки и стотици публикации всеки автор е откривал сякаш онова, което е търсел, доказвал е успешно своите научни тези, проверявал е своите хипотези... Скрита между редовете на пожълтелите страници от тетрадки и тефтери, изгубена безвъзвратно в сандъците на срутените стари къщи, премълчана понякога като че ли умишлено, истината за онова училище сякаш няма онази нужда от анализи и интерпретации. Не е ли по-добре да се чуят хората от миналото?

По пътя на българското възрожденско училище има какво ли не. И бедният, и имотният дават своето за „школото“, всеки колкото може. В него децата и на бедния, и на богатия заедно ще изучат „азбукето“ и ще станат хора, по-различни от бащите си и може би по-добри. Затова си струват жертвите. По-малки и по-големи селища се надпреварват кой да привлече по-добрия „даскал“, а блажени са ония, които успяват да имат най-добрите...

Тези страници извикват от миналото десетки имена на радетели за просветено отечество. Повече или по-малко познати, повече или по-малко заслужили, те рисуват картината на времето си чрез събитията в него. Утре това време ще бъде още по-далечно и още по-непознато...

И нека споменът за него да пребъде во веки веков, Амин!

Януари 2012 г. Емилия Кирилова

Съдържание

Предговор

Лука Ив. Доросиев. Нашето училище и народното

ни възраждане

Иван Т. Бракалов. Спомени и бележки по учебното дело –

Калоферското училище в периода 1867–1878 година

Лука Ив. Доросиев. Учебното дело в Копривщица преди

Освобождението

Начо Начев. Градиво за историята на калоферските

училища