Преди да замлъкна

Книгата пресъздава непозната история, разкриваща частичка от епопеята за спасяването на 50-те хиляди български евреи от газовите камери по време на нацисткото владичество в Европа. Лико Хазан, героят на този роман, докато е затворник в лагер за принудителен труд в България през Втората световна война не би могъл дори да си представи, че един ден ще има много по-добър живот в далечната и мистериозна Амазония. Разделен от брат си, младият затворник Лико има късмета да се се сдобие с могъщи покровители, които му помагат да избяга в неутрална Турция. На път за там среща друга бежанка – Берта, любовта на живота му. По силата на съдбата и чистата случайност двамата започват своя нов живот във влажна и знойна Амазония, докато братът на Лико остава в България, която вече е сателит на Съветския съюз.

Лико разказва историята си с естествения език на човек, борил се, страдал, печелил и губил безчет битки в безпощадната борба за оцеляване, като напълно осъзнава важността и значението на документално звучащия си разказ.

„Преди да замлъкна” не е типичен исторически роман, макар че пресъздава по прелестен начин обстановки и епохи от близкото минало. Повествованието изнася любопитни детайли за геополитическото завземане на Амазония от португалци, англичани, евреи, араби и най-вече хора от бразилския Североизток. Те бързо се приобщават към индианците и така се образува очарователната амазонска мешавица. Илко Минев е описал не само значими факти и събития, но и преживявания, чувства и любовни истории, които изненадват читателя с писателското си майсторство, простотата и човечността, които струят от всеки ред.

Илко Минев е роден през 1946 г. в София. Средно образование завършва с отличен успех и следва немска филология. Неговият състудент и приятел Жерминал Чивиков е задържан и осъден да лежи четири години в затвор заради политическа дейност. Минев също е разследван и върху него пада съмнение за неблагонадежност. Бяга в чужбина и получава политическо убежище в Белгия, където завършва стопански науки. През 1972 г. отива при леля си в бразилския град Сао Пауло. След няколкомесечен престой в най-многолюдния бразилски град се установява в Манаус, столица на щата Амазонас. Там става преуспял делови мъж и днес е съдружник в две фирми, даващи хляб на повече от 3000 души. В продългение на тридесет години, до 2011 г., е бил почетен консул на Холандия. А през 2012 г. като уважаван общественик и бизнесмен получава званието „Почетен гражданин на Манаус“. Освен български, владее немски, английски, португалски, испански, а се справя и с холандски, руски и френски език.