Стъклото като изкуство

Книгата, посветена на стъклото, дава представа за неговата уникалност и широко приложение, освен в бита, интериора и екстериора, и в декоративно-приложното изкуство. Поставено по подходящ начин, стъклото може да променя визуално мястото на предметите в пространството, да превърне логичното в нелогично и обратното. Като част от архитектурна композиция или като самостоятелен обект то ненатрапчиво облагородява архитектурното пространство и се адаптира към околната среда. Многофункционалността му, всички познати и много други все още неоткрити качества на този древен материал неминуемо го превръщат в забележително изразно средство.

Творческите търсения на Константин Вълчев са инспирирани от стъклото, тъй като то се различава силно от другите традиционно използвани в изкуството материали с въздействието си чрез светлината. Посредством комбинации от различни по форма, големина и дебелина пластични обеми художникът концентрира и събира светлината в определения обект, скулптура или композиция от стъклени елементи, които пък от своя страна я отразяват, пречупват и поглъщат по определен начин. Обикновено използва цветно кристално стъкло поради по-голямата изразителност и характер, които то придава на пластичния обект, като същевременно засилва неговото въздействие. В тази игра със светлината и материала той изразява философския смисъл на своите творби.