Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903)

Княжество България и Източна Румелия (1878-1886)•Временно руско управление (ст.н.с. М. Петров)

◦Административно устройство начело с княз Вл. Черкаски

◦Учредяване и дейност на Съвета на руския императорски комисар

•Съпротива срещу Берлинския договор. Кресненско-Разложко въстание (ст.н.с. I ст. д-р Д. Дойнов)

◦Борба на българския народ за освобождение и опазване на националното единство до Берлинския конгрес

◦Съпротивата срещу Берлинския конгрес в Източна Румелия и в Княжеството. Комитетите "Единство"

◦Кресненско-Разложко въстание

•Устройство на Княжество България и Източна Румелия (ст.н.с. К. Пандев)

◦Учредително събрание и приемане на Търновската конституция

◦Изработване на Органически устав за Източна Румелия

•Социално-икономически и демографски промени през Освободителната война и непосредствено след нея

◦Аграрният преврат в Северна и Южна България (проф. Л. Беров)

◦Социално-икономически промени в градовете (проф. Л. Беров)

◦Демографски процеси и изменения (ст.н.с. I ст. д-р Г. Георгиев)

◦Класи и класови отношения (ст.н.с. I ст. д-р Г. Георгиев)

•Политически партии и борби за надмощие в Княжество България (1879-1881) (чл.-кор. Ил. Димитров)

◦Първото българско правителство

◦Правителство на Либералната партия

•Режимът на пълномощията и възстановяване на конституционното управление (1881-1885)

◦Държавният преврат на 27 април 1881 г. (ст.н.с. С. Грънчаров)

◦Режимът на пълномощията (ст.н.с. С. Грънчаров)

◦Коалиционно управление на либерали и консерватори (ст.н.с. I ст. д-р Е. Стателова)

◦Управление на Либералната партия начело с П. Каравелов (ст.н.с. I ст. д-р Е. Стателова)

•Политическо и стопанско развитие на Източна Румелия (ст.н.с. I ст. д-р Е. Стателова)

◦Организиране на българско управление в областта

◦Политически живот и партии в Източна Румелия

◦Стопанска и финансова политика на областното управление

•Съединение на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българска война (ст.н.с. Г. Тодоров)

◦Образуване и дейност на Българския таен централен революционен комитет

◦Провъзгласяване на Съединението

◦Отзвукът на Съединението в международните отношения

◦Сръбско-българска война

◦Букурещки мирен договор. Признаване на Съединението

Социално-икономическо и политическо развитие на България (1886-1903)•Развитие на капитализма и промени в класовата структура на населението (проф. Л. Беров)

◦Развитие на селското стопанство

◦Развитие на промишлеността и транспорта

◦Търговия, кредит и парично обръщение

◦Промени в класовата структура на населението

•Политическата криза през 1886-1887 г. (проф. д-р А. Пантев)

◦Вътрешно- и външнополитическо положение на България след признаване на Съединението

◦Детронация, контрапреврат и абдикация на княз Александър Батенберг

◦Управление на Регентството

◦Отношението на Великите сили, Османската империя и балканските държави към българската криза

•Стамболовият режим (1887-1894)

◦Вътрешнополитическо развитие (1887-1892) (ст.н.с. С. Грънчаров)

◦Вънчна политика (проф. д-р А. Пантев)

◦Падане на Стамболовия режим (ст.н.с. С. Грънчаров)

•Възникване и начални стъпки на работническото и социалистическото движение

◦Зараждане на социалистическата мисъл и социалистическото движение в България (проф. Кр. Шарова)

◦Д. Благоев и начало на марксическата пропаганда в България (проф. Кр. Шарова)

◦Първи прояви на работническото и професионалното движение (1878-1890) (ст.н.с. К. Ламбрев, н.с. Ив. Танчев)

◦Основаване на БСДП (1894-1899) (ст.н.с. В. Николова)

•Управление на Народната партия (1894-1899) (ст.н.с. В. Николова)

◦Образуване и начална дейност на правителството на д-р К. Стоилов

◦Външна политика

◦Стопанска политика

•Радославистки режим, селско движение и основаване на БЗНС (ст.н.с. Вл. Топалов)

◦Вътрешна и външна политика на радослависткия режим

◦Движение против натуралния десятък

◦Създаване и начална дейност на Българския земеделски съюз

•Политически режими в началото на века (1900-1903) (ст.н.с. С. Грънчаров)

◦Преходни правителства. Управление на Демократическата и Прогресивнолибералната партия (19 февруари 1901 - 20 декември 1901)

◦Самостоятелно управление на Прогресивнолибералната партия (21 декември 1901 - 2 май 1903)

•Социалдемократическо и работническо движение в края на XIX и началото на XX в.

◦БСДП през 1892-1893г. Обединение на БСДП и БСДС (1894) (проф Кр. Шарова)

◦БРСДП - развитие, дейност и вътрешни борби (1894-1903) (чл.-кор. Й. Йотов, н.с. Ив. Танчев)

◦Работническото и професионалното движение през 1891-1903 г. (ст.н.с. К. Ламбрев, н.с. Ив. Танчев)

Национаноосвободителното движение в края на XIX и началото на XX век•Социално-икономическо и политическо положение на българското население извън Княжество България

◦Българското население в Македония и Одринско след Освободителната руско-турска война (ст.н.с. К. Пандев)

◦Положението на българското население в Северна Добруджа (проф. д-р В. Божинов)

◦Българите от Поморавието и Тимошко след Берлинския конгрес (ст.н.с. М. Куманов)

•Дейността на българската екзархия в Македония и Одринско

◦Българската екзархия след войната (ст.н.с. К. Пандев)

◦Българското просветно и културно дело в Македония и Одринско (проф д-р В. Божинов)

•Основаване и дейност на ВМОРО и ВМОК (ст.н.с. К. Пандев)

◦Възникване на организирано национално-революционно движение в Македония и Одринско

◦Засилване на дейността на революционната организация

◦Македоно-одринското движение в Княжество България и взаимоотношенията между Вътрешната революционна организация и Върховния комитет

◦Проникване на социалистическите идеи и начало на социалистическо движение в Македония и Одринско

•Илинденско-Преображенско въстание (проф. Л. Панайотов)