ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРЕЗ СЕДМОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Списание „Български език“ навлиза в своето седмо десетилетие. През годините то се наложи като основен център на научната публицистика в

областта на езика у нас, като привлича като автори учени от Института за

български език и от висшите училища в страната, които представят в него

своите изследвания. Отворено е и за диренията на чуждите учени българисти.

Така на страниците му намират отражение най-новите методологически търсения и най-сериозните проучвания в областта на съвременното българско езикознание, както и избираните подходи при утвърждаване на правилата и нормите, засягащи писмената и устната култура на обществото.

През последните десет години редакционната колегия избра броевете на списанието да са тематично оформени, което съществено улеснява читателите да намерят в него отговори по много от проблемите, които ги интересуват. В първите две книжки за тази година обаче са включени статии и съобщения, които не са обединени от определена тематика. Идеята е по този начин да се покаже голямото разнообразие от теми, по които работят в момента българските езиковеди като доказателство за разностранните им интереси и задълбочени търсения. Включени са статии, посветени както на историята на езика, етнолингвистиката, чуждоезиковото влияние в български в различни периоди от неговото съществуване, така и диалектоложки, етимологични и терминологични наблюдения, засегнати са и лексикални въпроси.

По традиция авторите в тази книжка са преди всичко от Института за български език, но участват и учени от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, българисти от чужбина. Отбелязваме юбилея на един от сериозните учени от Шуменския университет „Eпископ Константин Преславски“.

Така първата книжка от новото десетилетие събира в едно езиковеди от

различни поколения и от различни български филологически центрове, защото в нашето списание винаги сме се стремили чрез сериозните изследвания да поддържаме постоянния интерес в обществото ни към науката за българския език, към историята му, към разнообразието от форми на съществуването му.

Владко Мурдаров

СТАТИИ

Неда Павлова - Традиционните български поздрави в лингвокултурна перспектива

Максим Стаменов - Глаголите за общуване с умисъл в българския език и теорията на разговора в езиковедстката практика

Августа Манолева - За турските думи в Пирдоп според Алипия Влайков

Иван Г.Илиев - Вкаменели дативни и лакотивни форми в съвременния български език, преосмислени като притежателни и събирателни родови названия

Владимир Периклиев - Антонимията като структурен фактор за семантична промяна