Диханието на камъка

Вардан Хакобян е един от днешните основополагащи духовни „камъни” на родния му дом - Арцах , не само като поет, но и като учен и общественик. Не случайно именно камъкът е основен поетически „персонаж” и символ в неговата поезия. Камъкът в стиховете на Вардан Хакобян е преди всичко метафора на вечността - на онези трайни и неизменни стойности и истини, неподвластни на линейното променливо време и ентропията… Но Камъкът е и граничен камък - на границата между живота и смъртта… (…) Стиховете на Вардан Хакобян са именно назоваване на вечността, на живота и истината… (…) Своеобразният „дуализъм” и противоречивост, както в названията, така и в историческата съдба на родната му земя, несъмнено са белязали неговата поезия с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност… Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, но обратно, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот… Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която - посредством „космическото съзидание” на Словото - Черната градина (Градината на смъртта) се превръща в Градина на Живота, където „камъните благоухаят” и където „оживява в диханието на камъка / гостоприемното цвете”. Родена от болката и от жаждата за живот, тази прекрасна поезия вижда невидимото, защото гледа „с очите за утре” , тя е насочена към бъдещето - „тази територия / където първи / стъпват поетите”…

Роман Кисьов (из предговора към книгата „Диханието на камъка”)