Старопланински легенди • Поредица Българска класика

Ако Вазов беше патриотичното, Елин Пелин социалното самосъзнаване на българина в националната ни литература, Йовков беше неговото естетическо и нравствено самопознаване. Подобно на своите предшественици обгърна цялостно народния живот: от раждането на българина до неговата смърт; в мирен труд и война, в мигове на радост, скръб и религиозно преклонение. Той се домогва до сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят. Неговият модел за човешко поведение съчетава проверените през вековете морални и естетически максими със скрижалите на една житейска философия, съобразена с промените, настъпили в страната след войните. Мирогледната си доктрина писателят изгражда върху три начала - човека, труда и природата. Йовков е убеден, че нарушаването на това единство ще изправи обществото пред трагически изпитания. И колко основателни се оказаха страховете и предупрежденията му.