Народният театър като съдба • Дописан дневник

Васил Стефанов е завършил гимназия в родния си град Варна (1951) и театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1958). Работил е като литературен сътрудник и редактор в списание „Театър“ (1958-1970), вестник „Литературен фронт“ (1965-66) и списание „Отечество“ (1975-78). От 1970 до 2003 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. От 1978 до 1984 г. е първи зам.-генерален директор на ДО „Театър и музика“ в Комитета за култура. Двукратно, от 1990 до 1999 г. и от 2003 до 2008 г. е директор на Народния театър „Иван Вазов“.

Той е доктор на изкуствознанието (1979) и професор (1982).

От 2003 г. е почетен доктор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Като театрален критик и теоретик сътрудничи на всички централни ежедневници и специализирани издания за литература и изкуство, както и на научни списания. Публикува рецензии, проблемни и теоретични статии, научни студии.

Автор е на книгите „Драма и композиция“ (1965), „Съвременен куклен театър“ (1971), „Театрални срещи“ (1973), „Абсурдизмът или Театър на отчуждението“ (1977), „Литература и театър“ (1983), „История на българския театър“ (1997), „Пътят на режисурата“ (2012).

Носител е на орден „Стара планина“ I степен (2008).