Нова граница

ЗА ИСТИНАТА

Лекотата с която се ражда

стихът без любов

ме утешава –

поезията е всемогъща!

казвам си и се надявам

да отворя вратата є

без усилие

да съзерцавам страстта

на залеза

невъзмутимо

да се събуждам

да се връщам

да заминавам

но това което виждам

няма ухо нито уста

нито очи.

Стихът, разбирам,

не е метафизична журналистика,

свободен е да замълчи:

когато го разпитват

за истината,

уповава се на любовта.