Грънчарят

Книгата „Грънчарят” на Валерия Андреева е увлекателно сказание за един днешен грънчар, който умело извайва не само съдове от глина, а моделира и собствения си живот, откривайки добрите истини за себе си.

Изненадващ пожар, мотив от песен, конкретен разговор, странен сън – провокират впускането му в тримесечно пътуване по неназовани близки и далечни земи.

С пречистваща и възрадваща сила е пътуването, при което той се вглежда в различни места и хора, рисува своите първи картини, среща любовта в най-силния и всепоглъщащ вариант за него.

„Грънчарят” е от три части. Всяка от тях е изградена от взаимно допълващи се фрагменти.

В първата част повествованието се води от автора и разказва за грънчаря – за ръцете му, които обичат глината, за диалога с глината, за пиететът към слънцето, за тримесечното пътуване на грънчаря, за част от хората, които среща.

Във втората част е използван аз-изказ - грънчарят говори от свое име: „Казват ми – „грънчарят”. Почти забравих името си. Свикнах да бъда „грънчарят”. Харесва ми. То е и своеобразно признание за това, с което се занимавам. Но e и още нещо, което ми придава по-различна идентичност от собственото име.

Започнах да записвам отделни мисли по време на тримесечното си пътуване в пределите на моята страна и извън нея….

Хрумването да записвам ми допадна. Откроих такива мисли, които могат да водят напред, да бъдат светлина в мрачен ден, да връщат усмивката на лицето, да осмислят случващото се. Повечето са проверено мои, а тези с дъх на народна мъдрост са наследство от майка ми и баща ми, от бабите и дядовците, но преминали през призмата на моето светоусещане.

Включих и някои ярки впечатления, бегли спомени, които придойдоха по време на пътуването. Спомени, които преди се спотайваха като кротки, замислени риби в сенчести подмоли. Ала те се раздвижиха, изплуваха в съзнанието ми, докато изминавах километрите в това подарено време на отдих, но и време за размисъл, време за среща със себе си, време за открояване на ценни истини…”

Третата част съдържа девет писма от и до грънчаря, които допълват пъзела от същността на грънчаря.

Проф. д-р Лъчезар Георгиев: С интригуваща фабула, уплътнени и психологически вглъбени образи, подчинени на неочаквани композиционни решения, повестта „Грънчарят" от Валерия Андреева поставя болезнените проблеми на обърканото ни съвремие, подтиквайки към размисъл за смисъла и преходността на човешкото битие. Читателят следи с интерес съдбата на героите, наслаждавайки се от първата страница до края на творбата на емоционално обагрен и четивен стил.

Ваня Борисова: Това оригинално повествование, чийто вътрешен обем се създава не от броя на страниците, а от дълбочината на мисълта, е наситено с иносказателност и стига до самите устои на човешкия живот, взира се в самата загадка на съществуването. Читателят се оказва неусетно и цялостно приобщен към един свят, широко отворен за красота и добро. И надежда. Защото Валерия Андреева е посланик на надеждата. Всичко, написано от нея, е проникнато от убеждението, че докато човекът притежава способността да се стреми към съвършенство, да оспорва себе си и да разширява границите на собствената си духовна вселена, съществуването му не може да бъде еволюционна случайност.

Димитър Бечев:„Грънчарят" на Валерия Андреева напомня симфонична проза, която притчово и едновременно с това житейски реално изразява неистовия стремеж на човек да осъзнае скрития смисъл на собственото си битие.