Вкусът на Твоето тяло

В книгата на Мила Искренова „Вкусът на Твоето тяло“ има един раздел, наречен „Рефлекси“, който по някакъв (не бих могла да кажа случаен или неслучаен) начин кореспондира с бележките на Леонардо, от които е изграден неговият „Трактат за живописта“. Докато с Мила работехме по сглобяването на тази книга, името на разделa „Рефлекси“ намери потвърждението си, след като забелезяахме една очарователна грешка в българския превод, направен от Владимир Свинтила на Леонардовия „Трактат за живописта“). Някой може да реши, че този раздел кореспондира в известна степен и с афоризмите на Оскар Уайлд, но аз се удивих колко сходни като изразно средство са размислите, наблюденията и твърденията на Мила Искренова в този раздел с бележките на Сюзан Зонтаг, когато тя ми ги показа в дните, когато се колебаех как ще е най-добре да въведем цитатите в раздела „Рефлекси“ графично. Няма да разкривам сега къде най-напред се появиха тези „рефлекси“,ще кажа само, че с Мила бяхме избрали названието „Рефлекси“ още преди да открием, че Свинтила е превел бележката на Леонардо за отраженията, като „за рефлексите“. Тази част от книгата на Мила Искренова би могла да има своето продължение, и ако все още продължавахме да работим по нея, аз щях да предложа на Мила да включим и един подраздел „за тази книга“, след двата подраздела за рефлексите и за Любовта. Днес, 7 юни, събота, когато книгата на Мила Искренова „Вкусът на Твоето тяло“ е вече отпечатана и стои на машината за обрязване на корицата в печатницата, ще си позволя да дам тук, в нашия издателски сайт, три цитата от Мила, три неща, които тя сподели с приятелите си в най-известната световна мрежа за споделяне на образи, мнения и състояния, и да няма да разкрия някаква тайна, защото Мила го е казвала и в едно от интервютата си, че благодарение на тази мрежа и невероятните й възможности за споделяне, се роди и идеята да се заемем със съставянето на тази книга. (Е.М.)

Тази книга е книга писана от хореограф, не от писател...

Тази книга не е писана, за да бъде издадена, а за да извади от мене „вътрешните гласове“ и да ме успокои... Тя е писана в продължение на 30 години – непостоянно, нередовно, „несъзнателно“ и непреднамерено, тогава, когато не съм можела да се изразя по друг начин...

Тази книга ме изправя пред мене самата, такава каквато съм била на 24-годишна възраст и с очите на онова момиче ме пита: „Мила, докъде ме доведе?“... Това момиче е моят съдник и моят вдъхновител....

Тази книга нямаше да се появи без активната намеса и помощ на Емилия Миразчийска и Христо Христозов.

Тази книга е моят отчет пред Бога и мене самата.

След нея нищо няма да бъде вече същото, защото ще съм споделила „Вкусът на Твоето тяло“.

***

Тази книга ме прави силно уязвима... зная го,... но го искам, защото истината се постига с уязвимост – тя предизвиква реалността към спонтанност...

...Книгата ми е „много женска“ , защото в нея съм наистина аз с моята най-интимна същност, която дори „социализмът“ и „капитализмът“ не успяха да променят и изтрият.

Да си ЖЕНА в една балканска страна в края на ХХ век и да се опиваш да правиш изкуство от западен тип.... това е свръхизпитание на куража и волята, повярвайте ми... и това е една от главните линии в тази „книга“ ...

***

Ощипете ме, че не сънувам! Но истината е, че след тази книга почувствах гигантско облекчение, като след приключване на някаква мисия – всичко е подредено, систематизирано, отчетено и връчено на тези, които искат да го продължат. Това е. И е прекрасно.

Мила Искренова