„Плененото богословие”: Православната ни църква, Духовната академия и Държавна сигурност” изданието съдържа част от докладите, изнесени на конференция, която Богословският факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” организира в края на 2011 г. на тема „Дейността на Държавна сигурност и Българската православна църква по време на комунизма”.

Тук отварям скоба, за да подчертая, че Богословският факултет на Софийския университет е една от активните институции с ясно отношение към комунистическото минало и преодоляването на зависимостите му. Преди няколко години Богословският факултет беше една от първите институции, които се възползваха от предварителната проверка в закона за досиетата и провериха доброволно своите преподаватели и ръководни администратори за принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

Богословският факултет е инициатор и на редица инициативи или домакин на такива, свързани с критичния прочит на периода 1944-1989 г. и ролята на ДС в него.

„Плененото богословие”: Православната ни църква, Духовната академия и Държавна сигурност” е тема не само на настоящия брой на сп. „Богословска мисъл”, но и тема,, която според вътрешните нагласи на човека вълнува, предизвиква, съблазнява, изкушава, лекува, оздравява, плаче и страда, гневи и оправдава членовете на Православната ни църква: тема болна, но и тема за урок и поука”, посочва в предговора към изданието доц. Павел Павлов.

Той отбелязва, че научната конференция през ноември 2011 г., част от докладите от която са включени в настоящия брой на сп. „Богословска мисъл”, е поставила началото на академична дискусия сред богословските среди за осветляване на близкото минало и влиянието на комунистическия режим върху БПЦ и другите религиозни деноминации в страната и извън нея.

В раздела „Терорът срещу Църквата” на изданието са включени два изключително интересни текста – на преп. Иустин Челийски, озаглавен „Истината за Сръбската православна църква в комунистическа Югославия” и на свещеник кбн Кирил Краснощеков – „Гоненията срещу православната вяра в Съветска Русия 1918-1940”.

В раздела „ДС срещу Факултета” са публикувани докладите на проф. Иван Денев „Досието ми в бившата Държавна сигурност”, доц. Дилян Николчев „Агентурната дейност в Духовната академия – поглед отвътре” и на доц. Павел Павлов „Зависимостта от тайните служби като проблем за българското богословие”.

В раздела „ДС срещу Църквата” са включени докладите на историка дфн Момчил Методиев „БПЦ в плановете на комунистическата Държавна сигурност”; доц. Делян Николчев „Преодолими ли са или не възникналите нравствено-етични и канонични препятствия пред БПЦ”; Диана Петрова „Църквата загуби от мълчанието за сътрудничеството с Държавна сигурност”.

В раздела „Държавна сигурност – митове и реалност” са включени изказването на Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, на пастор Христо Куличев „Репресиите на Държвана сигурност срещу протестантските общности” и моя доклад „Агентурната мрежа на Държавна сигурност”.

Христо Христов