Новият журнализъм на прехода

„Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии” е финален етап от анализите и разработките на проф. д-р Тотка Монова върху съвременната българска медийна среда и по-специално върху развитието на българския печат. Той обобщава всичките предхождащи го анализи в издадените преди това студии и статии, чието начало е поставено още през 1990-1993 г. с анализаторската рубрика „Преглед - Печат, Радио, Телевизия” на сп. „Български журналист”. Там авторът публикува първите си 23 прегледа за новопоявили се вестници.

Книгата полага в контекста на класическия нов журнализъм утвърдения модел на българската преса и изследва различните проявления на този модел в конкретни социалнополитически ситуаци. В монографията се анализира връзката политика - медийни практики и ефектите от това взаимодействие върху характера на публичността в България, като специално се акцентира върху периода 2009-2012 г. - период, през който ясно откроилия се нов специфичен вид авторитаризъм, драматично преструктурира медийното пространство. Основната цел на автора е да анализира сериозната криза в медийната среда у нас, която доведе до това страна, член на ЕС, да бъде извадена от списъка на държавите със свободни медии и преместена в групата „страна с частично свободни медии”.

За първи път у нас анализите са направени върху такава мащабна емпирична извадка. Личният архив на автора съдържа около 25 000 обработени текста за целия период на прехода до момента, като от тях 12 412 комуникативни единици, систематизирани в 27 таблици, са включени в настоящия труд.

Чрез получените от емпиричните изследвания резултати и теоретичния анализ на най-значимите у нас през последните двадесет години печатни издания, проф. Т. Монова неоспоримо доказва,че:

• Съществува сериозна криза в медийната среда у нас като цяло и на медийното представяне на политическото в частност;

• Комерсиално ориентираните медии изграждат специфичен корпоративен карцер (Дж.Пилджър) и изтласкват рационалното политическо говорене, дълбинния анализ, сериозната експертна оценка и интерпретация на социалния факт в периферията на публичността.

Представителният корпус от текстове очертава хронотопа на постепенното разпадане на политическото, рамкират времето и медийното пространство на значими социалнополитически факти, които трасират процеса, и категорично налага извода, че българските медиите обслужват преди всичко корпоративни интереси.